Брей, и в учебниците се намирали неща, заслужаващи вниманието ти

"И след сто години светът ще си съществува: същият театър, същият декор, само актьорите ще са други. Ощастливени от благоволението, натъжени и отчаяни от отказите, всички ще изчезнат от сцената. Други ще пристъпват към сцената, за да играят същите роли в същата пиеса. После на свой ред и те ще си отидат. Онези, които още не са се появили, и тях няма да ги има; нови актьори ще заемат местата им. Може ли човек да разчита на един театрален образ."

Този текст попадна пред очите ми в учебника по етика и право, сбутан между тези на Аристотел и Фройд. И най-тъжното е, че обръщаме внимание не на него, а на съседните му текстове. Един такъв стил на писане задържа вниманието на младите, докато напълно философското излагане на мислите, което се забелязва при останалите, е една суха материя, която се осмисля доста трудно и споменът за нея се изтрива доста бързо.
Всъщност авторът на тази извадка - Жан дьо Лабрюйер - си заслужава да му се обърне внимание. Като гледам цитатите му и като цяло мисленето му, ми се струва, че има какво да се научи от него.
Ето още няколко цитата:

Жените не се обичат една — друга, и причина за това са мъжете.

Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за тези, които мислят.

Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.

По-лесно е да попиташ стареца кога ще умре, отколкото жената кога се родила.

Надяваме са да достигнем старостта, но се боим да остареем.

Гениален замисъл и брилянтна игра, ето това е 'Perfume: The Story of a Murderer'

След този филм за пореден път се убеждавам, че сетивата намират за най-красиво не кое да е, а жената.
Историята наистина е нещо доста по-различно от всичко, което съм виждала досега. Интересна, завладяваща, потресаваща. Има нещо извратено във въхваляването на лудостта на този Жан, но има и нещо красиво, както и възвишено в това. Но пък финала красноречиво говори за самотата на този така интересен персонаж, а когато си самотен, и по-важното сам на този свят, нямаш кой знае какво да губиш и си готов на всичко, а пък и когато имаш този талант, който те отличава от останалите, и те прави специален... Тъжното в случая е, че той направи всичко това само за да бъде обичан, дори и за съвсем мъничко, дори и да знае (или пък не, знам ли го това неговото съзнание как работи...), че се обрича на смърт.
Плашещо невероятна е играта на Ben Whishaw... заслужава Оскар според мен! Отдавна не бях виждала толкова добро изпълнение, а ролята въобще не е от най-лесните (в Imdb пише, че той получава ролята, като други 2-ма претенденти за нея са Леонардо Ди Каприо и Орландо Блум, така че сами си правете сметката!).
А какво да говорим за участието на Дъстин Хофман и Алън Рик - отново безпогрешни!
В началото на филма си казах "Не, на този филм повече от 9 едва ли мога да му дам", ( може би под влияние на някои по-грубички сцени) но сега наистина се двоумя дали този филм не е и за 10...

'The Edge Of Love' или историите на една любов по време на война

Актьорите са страхотни. Добре де, Кийра е страхотна! Бих се навила да гледам който и да е филм само заради нея - невероятно талантлива е!
Като за драма си беше доста добре. Като цяло филма няма някаква определена история, а просто показва как се преплитат животите на 4-ма човека, как любовта заплита в паяжините си 4-ма самотници. Е, когато живееш по време на война и смъртта може всеки момент да почука на притворената ти врата, няма много да се колебаеш дали да чакаш или да се възползваш от предоставената ти сигурна възможност, нали?! Така че от една страна оправдавам персонажа на Кийра, но не и този на Matthew Rhys - голям провокатор безспорно. Има си жена, дете, нищо не му липсва, само не разбирам защо се вре при чуждата жена?! А де, някой да ми отговори. И после защо жена му и тя същата - недооценена и незадоволена, как няма... Май единствено на Уилям запомних името и не се учудвам, де - то тези очи няма как да не ти се запечатат в съзнанието! Съблазнител от класа, хареса ми. Всъщност всички персонажи ми хареса, дори и с недостатъците си, но все пак никой не е перфектен.
Още една военна любовна драма, която да ми хареса! А си мислех, че военните филми не са за мен...
О, м/у другото страхотна кинематография! Брей, в последно време всички оператори се извъдиха големи майстори. Браво, браво.

Оценка: 8/10

Just enjoy 'Jennifer's Body'

Преди да изгледам филма чух само отрицателни мнения. След като изгледах филма реших да видя няколко ревюта. Повечето от тях бяха отрицателни, или малко повече от половината. Иска ми се да кажа "Но какво разбират те?", ама всъщност какво разбирам и аз...
В повечето коментари името на сценариската - Diablo Cody, се срещаше като Diablo "Juno" Cody. И от там идва едно първоначално сравнение между 'Juno' и 'Jennifer's Body', което е абсурдно, при условие че двата филма са на съвсем различна тематика. Е, едва ли някой от вас е правил такова сравнение, ама аз да си кажа какво мисля.

От всички постери този ми харесва най-много,

като изключим, че си е чисто копие на този от "True Blood".

'Jennifer's Body' не е horror movie, а филм, на който трябва да се насладиш - на музиката, на актьорите, на снимачната техника, на диалозите, и т.н. Определено не беше перфектен филм, има доста неща, които не ми харесаха. Едно от тях е самото превръщане на Дженифър в демон. Тази сцена си беше доста тъпа. Нямам предвид изиграна, а написана. Тоест има още работа по сценария.

Това, че персонажа на Меган е на корицата, а името и е в заглавието, я прави главна героиня. Но това е всичко. За мен филма проследява не нея, а персонажа на Аманда, която се справи повече от страхотно с ролята си. Винаги съм я харесвала, още дори в ролята и в 'Mean Girls', колкото и незначителна да беше. В 'Jennifer's Body' успя да пресъздаде толкова много емоционални състояния и да ме убеди в истинността на героинята и.
Докато при Меган е по-различна историята. И не, не казвайте, че тя не може да играе, понеже от нито една от ролите и досега не може да се определи нивото и. По мое мнение тя преиграваше в някои сцени, по-специално в тези с репликите. Но сложете я в драма и тогава ще ви кажа притежава ли или не актьорски умения.
Адам ми беше един от любимците в O.C. и тук също много ми хареса. От останалите мъжки представители май единствено Kyle Gallner ми хареса. Ох, верно, бях изненадана да видя J.K. Simmons във филма. Доста известен и отвърден актьо - само плюс е за филма.

Тези, които очакват някакви ужаси, от които да се страхуват като минават по тъмна уличка, нека да знаят, че това не е филмът за тях. А тези, които са вече наясно с това, нека обърнат повече внимание на играта на Аманда, защото си заслужава.

Оценка: 6/10

'The Brothers Bloom' иии... Банг-Банг

Актьорите бяха страхотни. Adrien Brody и Rachel Weisz ги харесвам много и двамата. И за моя огромна радост те бяха на преден план!
Хареса ми филма, но нещо сякаш липсваше или пък ми беше в повече времето. Наистина не разбирам тази мания да се правят двучасови филми, когато преспокойно основната идея може да ти бъде представена за час и нещо най-много.
Любимият ми персонаж беше Банг-Банг - винаги успяваше да направи нещо, с което да ме изненада и разсмее. Най-сполучливият персонаж според мен беше тя, като се има предвид, че останалите бяха доста пъстри - братята с над 100 приемни семейства зад гърба си и епилептичката, която колекционираше хобита.
Имаше забавни моменти. Като например този, в който тръгна да краде книгата. Така и не стана ясно какво каза на полицая после... наистина се ядосвам, че не споменаха!
Края беше страхотен. Филмът съчетава доста жанрове, но в края драмата и комедията се преплетоха в едно и резултата беше удивителен!